Съвременната архитектура на София не се различава много от европейската съвременна архитектура. В проектите се отделя значително внимание не само на екстериора на сградите, но и на вътрешния им облик. Наблюдава се пълна свобода на иновативни идеи и липса на ограничения в стиловете. Главната задача на нашите архитекти е да се създава хармонична среда, единно жилищно пространство, където външният облик на сградите бе в съвършена хармония с вътрешния. Еднотипните апартаменти останаха в миналото. Днес новата архитектура предлага повече варианти за персонализиране на пространството, дори когато става дума за многоетажни жилищни сгради. Динамичните форми на стаите и терасите дават възможност за планиране на помещенията според вкусовете на собствениците.
Ние сме свидетели, че през последните години София буквално се разрасна. Виждаме нови модерни квартали в предградията и покрайнините на столицата, както и множество интересни административни сгради и комплекси. Градската архитектура се развива с бързи темпове в рамките на историческия ландшафт на града, въплъщавайки най-хубавите черти на различни стилове и съвременни технологии.
Центърът на София за разлика от други древни европейски столици, също непрекъснато мени своя облик. Например, в стария град виждаме прекрасно съчетание на старата архитектура с новата – хармоничен дизайн, комфорт и функционалност.
Един от ярките примери бе Грант хотел София, който прекрасно се вписва в старата архитектура на столицата. Въпреки появата на нови или напълно преобразени сгради в центъра на София, все пак емоционалната памет на града до голяма степен остава запазена.
Днес се наблюдава една особеност, а именно отказ в архитектурата от традиционни стилове. Постоянно върви търсене на нови образи, форми и материали. Все по-често в облика на сградите се срещат елементи на хай-тек, постмодернизъм, китч, техно, минимализъм и конструктивизъм.
Конструктивизмът или функционализмът се отличава с опростени форми и цветове. Към този стил се отнасят многоетажните сгради в града, построени през последните 20 години. Но съвременните архитекти постепенно се отказват от конструктивизма и преобладаването на сивия цвят на сградите постепенно започна да не устройва архитектите и жителите на града. И днес ние все по-често срещаме сгради с различни форми и цветове, като бял, жълт, прасковен и дори розов.
Разбира се, по-наситено бе строителството в крайните квартали на столицата и нейните покрайнини. За пример даваме Цариградско шосе, където новите сгради и комплекси никнат като гъби. Силно облагороден бе районът около бул. България, бул. Тотлебен и бул. Царица Йоана, бул. Черни връх. Напълно нов облик има кв. Витоша, който се счита за един от най-модерните и луксозни квартали в София.
Уникално бе съчетанието на древното и съвременното в района на метростанция „Сердика“ в центъра на София, където древните разкопки са перфектно съчетани с нововъведенията в района.
В съвременната архитектура на София преобладават стъклото и необичайните форми. Въпреки, че постоянно се появяват нови стилове, класицизмът обаче все още остава популярен. Често може да се срещнат нови сгради с характерни за класицизма продълговати прозорци, арки, ротонди и дори статуи на покривите и терасите. Използват се цветовете пурпурен, розов, бял, зелен и син. И макар днес вече да не се строят сгради изцяло в класически стил, елементи от този класицизма присъстват в много нови софийски сгради, особено при смесените в различни стилове и направления здания.
Впечатлява обновения Лъвов мост. Като цяло в София през последните години се появиха нови градинки с прекрасно ландшафтно озеленяване, фонтани, пейки и стълби, както и нови места, подходящи за разходки, каране на скейтборд, ролери и велосипеди. Но, все още има какво да се направи и жителите на столицата се надяват, че с годините София не само ще расте и няма да старее, а ще става все по-красива и уютна.
Хай-тек
Този стил става популярен в края на 90-те години на миналия век. Той съчетава нови технологии и използването на нетрадиционни материали в строителството, като метала, пластмасата и стъклото. В сградите хай-тек се срещат асансьорни шахти, тръбопроводи и други инженерни системи. В някои проекти се използва гума и телена мрежа. Благодарение на това сградите заприличват на промишлени както вътре, така и отвън. За хай-тек са характерни правите линии без дървени елементи. Пример за хай-тек сграда бе офис-сградата на ул. Узунджовска, която достойно се вписва в историческата среда. Нейната прословута козирка бе продължение на калкана на историческия паметник на културата – сграда, строена по царско време. Стъклената фасада на новата сграда пък отразява старите здания отсреща, което създава огледален ефект и изглежда така, сякаш на това място стои не нова, а стара сграда. Този архитектурен трик се използва в много европейски столици. Стъклената фасада на новата сграда спомага за сливането й с историческата среда на града.
В София също има бизнес-район, както в Париж има офис-квартал Дефанс, за който писахме наскоро. Става дума за Бизнес парк, изграден в покрайнините на квартал Младост-4, който представлява едно от най-крупните градоустройствени начинания от 1999 година насам. Наличието на множество сгради с различни форми и цветове прави този район все по-комуникативен и популярен за съвременните софиянци. Нещо повече, кварталът има уредена вътрешна инфраструктура с прекрасно подредени зони за отдих, което пък привлича майки с деца за разходки. Чисти и подредени градинки с катерушки, мостчета и шадравани, перфектно озеленяване, приятни чисти заведения са все фактори, които правят квартала интересен, както за работещите хора в бизнес-сградите, така и за жителите на кв. Младост-4. Бизнес паркът има един основен минус и той е външната му инфраструктура. Но, когато метрото достигне до квартал Младост-4, този проблем автоматически ще бъде решен.
Био-тек
Струва си да споменем и един от най-новите стилове в съвременната архитектура – Био-тек. Той става все по-модерен, а неговата основна черта бе подражаване в архитектурата на природни естествени форми. Например, построени сгради в този стил могат да придобиват изкривени очертания, като предимство са зелените и кафяви нюанси. Развитието на биоморфния стил стана възможно благодарение на съвременните компютърни технологии. Засега в София няма такива сгради, или поне не се сещаме за такива, но със сигурност такива скоро ще се появят и при нас.
Истината е там, че най-предпочитаният архитектурен стил днес както в София, така и в останалите европейски столици бе стилът, който се стреми към постигане на хармония между съвременните технологии и комфорта в сградите, функционалността, удобството и разбира се, красотата.